Как трябва да живеем, за да сме здрави?

Споменатият по-горе народен лечител йеромонах Неофит Калчев започва книгата си  „Народен домашен лекар“ с 10 съвета:

1. Главата трябва да се приучи на студено от младини до старост.

2. Краката трябва да се пазят от студено.

3. Стомахът да не се претоварва с много и трудно смилаема храна.

4. Да се пази всеки от нечист въздух и от нечиста вода.

5. От безмерно пресилване в тежка работа, защото убива силите на човека и докарва смърт.

6. Сън, ядене и пиене - умерено.

7. С ядосване, нервозност да не се вдава никой, това докарва смърт.

8. От безумна любов да се отбягва, защото докарва смърт, шанкър, сифилис и други.

9. Да се пази умерен ред в женитбата.

10. Всеки да си избира занятие според силите.

Народният лечител Петър Димков ни е оставил следните съвети за дълъг живот: 

Умереност във всичко.

Това е първото и най- важното условие за дълъг и здрав живот. - Научи се да се самонаблюдаваш: в организма са заложени всички предпоставки за нормален и здрав живот. - Всичко излишно е нездравословно. - Ритмичност в живота и в труда! - Никаква преумора. - Два часа сън преди полунощ се равняват на 8 часа след полунощ. - Работи с радост и съзнание за полезността и нуждата от твоя труд! - Не болният трябва да се пригажда към лечението, а лечението към болния. - Болният не бива да бъде принуждаван да яде нещо, което не желае. - Всяко нещо навреме - време за всяко нещо.

* Естествената атмосфера на живота е спокойната. Запазвай спокойствие, стреми се към спокойствие, насаждай покрай себе си спокойствие. - Бездействието уморява повече и от най-усилния труд. - Продължителното бездействие разболява! - Смехът е най-добрият десерт на масата и най- здравословната храна в живота на човека.

* Нищо излишно! Нито една излишна дума! Словото е дело. Словото е здраве - или трябва да бъде такова! - Не се подигравай никому - това не е здравословно. - Научи се да владееш чувствата си, давай простор само на добротата, доброжелателството, човеколю- бието, скромността, доверието, радостта, оптимизма, въодушевлението. - Ведрите чувства правят духа млад.

Младият дух прави тялото младо, т.е. здраво. - След събуждане не се излежавай в леглото! Това разваля настроението и предварително уморява. - Не падай духом. В живота ни не може да има нещо, което да струва повече от живота, та да загубиш вяра в него. - Болестите бягат от човек, който пее. - Радостният не боледува. - Трудът - условие за достоен сън. - Балканът дава, морето взема. - Добротата е здраве. - Апетитът е добър, преяждането - вредно. - Живей според възможностите си, за да преживееш здрав. - Цветята лекуват. - Никой не е остарял преди да е загубил интерес към живота. - Бъди любознателен! Любознателността е форма на живеене. Форма на младост. - Живей и не пречи на другите да живеят. Това е половината истина за достоен живот.

Другата: помагай и на другите да живеят. На базата на съветите, дадени от посочените и от други опитни лечители, и изхождайки от личния си опит, ще се опитам да дам някои практически съвети за това как да живеем, за да сме здрави. За общуването с природата, за слънцето и въздуха Общувайте с природата колкото е възможно по- често и по-дълго. Красотата на природата оказва благотворно влияние върху здравето. Особено полезни са разходките в планините.

Избирайте подходящо време и подходящи за възрастта си маршрути. Най-добре е да се излиза в планината рано сутрин по хладина. Всяко наблюдение на изгрева на слънцето ще удължи живота ви. Не забравяйте, че слънцето е извор на живота, но прекаленото излагане на слънчевите лъчи е вредно. Избраният маршрут трябва да е по силите ви, да натоварва нормално организма ви, без да го претоварва. Особено за възрастните хора е важно да избягват стръмните планини и дългите изтощителни маршрути. Ако живеете в полето, избирайте маршрут за разходка до гора, край река, в парк, градина, където въздухът е чист и гледката радва окото. Разходките край морето също са полезни, особено в сутрешните и вечерните часове.

Препичането на слънце е вредно. Връщането от разходките в планината е добре да става в по-хладните следобедни или вечерни часове. За водата и течностите, които поемаме Добре е да се пие дневно по 1,5-2 литра естествена, чиста вода. Ако водата, която ползвате от водопровода е замърсена, трябва да поставите филтър на чешмата или на каната, или да я преварявате. Полезни са пресните плодови и зеленчукови сокове. Има електрически и механични со- коизстисквачки. Сокоизстисквачката е крайно необходима за всяко семейство. Избягвайте алкохола и газираните напитки, силното кафе, плодовите сокове, които съдържат подсладители, оцветители, стабилизатори, ароматизатори и други химикали, вредни за организма. Много полезни са чайовете от билки. Най-добре е да запарвате сухите билки 3 минути с вряла вода, а пресните - 1 минута в затворени емайлирани тенджери. Препоръчителната доза е 1 чаена лъжичка от сухата билка в 250 мл вода.

При използване на пресни билки се взима 3 пъти по- голямо количество. Силните чайове не са полезни, черният чай - също. Добре е билките да се сменят, да не се прекалява с една и съща. И най-полезната билка не бива да се употребява без прекъсване по-дълго от 1 месец. Казват, че домашното вино и бирата са полезни в ограничени количества, но не мога да го потвърдя, защото нямам опит. Когато бях тежко болен, всяка сутрин си запарвах 3 минути по 7-8 чаени лъжички сухи билки с 1,5 литра гореща вода, прецеждах ги и ги наливах в термос, от който пиех през деня. Сменях билките всяка седмица. Ако дадена билка е полезна, но без аромат, смесвах две билки, за да бъде чаят по-приятен. По моя лична преценка билковите чайове и пресните сокове от плодове и зеленчуци ми помогнаха най-много за преодоляването на четирите тежки заболявалия преди около 18 години. За природосъобразното хранене Трябва да се ядат основно плодове и зеленчуци

* до 2/3 от храната, която поемате. Те могат да се ядат сурови, печени, варени във вода или на пара, задушени, но не и пържени. При пърженето се развива висока температура, която унищожава по-голямата част от полезните вещества. Пържените храни са вкусни, но не са полезни. Препоръчва се да се ядат леки и пресни или охладени меса: пилешко, пуешко, телешко, заешко, агнешко, дивечово - без тлъстини. Може да се яде и свинско месо, но по възможност без тлъстини. Полезно е да се ядат риба и раци. Солените и пушените меса, както и пушената риба са вредни. Консервираните меса и риба, саламите, кренвиршите, надениците и други подобни също не са здравословна храна. Месото от гъски има трудно смилаеми мазнини. Полезни са бобовите растения - зелен и зрял боб, грах, леща, соя, елда, както и ядките от орехи, лешници, кестени, кайсии; семките от тикви, слънчоглед и др. Маслото на фъстъците е тежко и трудно се усвоява от организма. Могат да се ядат картофи, мляко, сирене, катък и други млечни продукти. Много полезни са киселото зеле и зелевият сок, но не бива да се пресоляват. За препоръчване е киселото зеле да се приготвя по рецептата на проф. д-р Янаки Караджов, която е силно лечебна.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Миома на матката

Владимир Бошнаков МОЯТ ОПИТ В НАРОДНАТА И В ПРИРОДНАТА МЕДИЦИНА книга PDF

Напикаване при възрастни