Тайните на дълголетието

Проф. Фьодор Николаевич Ромашов, работил в Московска хирургическа клиника, е един от най-известните специалисти, които са се занимавали с проблемите на ирисовата диагностика.

 Големият руски учен лично е познавал народния лечител Петър Димков. Ф. Н. Ромашов е идвал в България, срещал се е с него, запознал се е с многогодишния му опит и съвместно с Димков е започнал подготовка за издаване на книга, посветена на тази диагностика. За съжаление такава книга не е издадена. Този материал е осигурен от сп. „Огоньок“. В него проф. Ромашов разкрива „тайните“ на дълголетието. „Понякога ме питат: „Вие сте хирург, направили сте хиляди операции. Не считате ли, че съвременната медицина може да мине без скалпел?“. „Мисля, че човекът като мислещо същество може да живее не само без хирургическо вмешателство, но и въобще без лекарства. Трябва само да се научим да мобилизираме защитните механизми на нашия организъм.

 Но тук възниква въпросът - как да направим това? Отговорът може да бъде много прост: да опознаеш самия себе си. За това съвсем не е необходимо да бъдеш специалист-медик. Та нали ние се движим, без дори да се замисляме какви мускули на тялото ни се движат! По същия начин можем да се научим да предпазваме организма си от вредните влияния, познавайки най- съществените, най-основните принципи за работа на нашето тяло. 

Нашето здраве е в наши ръце. Никакви, и най- изкусни геронтолози не биха могли да продължат нашия живот, ако ние сами не положим усилия за удължаването му. Ние можем да бъдем много по-здрави и да живеем по-дълго, ако използваме правилно и пълноценно това, което така щедро ни е дадено от природата. В това е същността. А сега да се спрем по-подробно на моментите, които са най-важни. 

Да започнем с въпросите. Умеете ли да се храните? Умеете ли да спите? Умеете ли да дишате? Разбира се, че умеете, ще отговорите вие. Аз съм сигурен, че мнозина от вас се заблуждават по тези въпроси. Колко пъти на ден трябва да се яде? - Казват, че пет пъти. Но нека да пресметнем. 

Известно е, че за преработването на изядено месо се отделя стомашен сок в продължение на осем часа, на хляба - до десет часа. Така че ако човек яде по пет пъти или на всеки три часа, ясно е, че това време е много по- малко, отколкото е необходимо на организма за преработването на храната. Значи част от храната излиза от стомаха непреработена и другите органи са принудени да работят, за да се избавят от нея. По силата на навика ние пренатоварваме организма си, а той както може се мъчи да се приспособи към това претоварване, което не е запланувано от природата. Ние станахме роби на своя стомах. По този начин ние сами бавно се убиваме, незабелязано излагайки организма е излишната храна на все по- нови и нови болести. Може да се яде и един път на ден, но не повече от два-три пъти. Това, разбира се, не означава, че за тези един или два-три пъти трябва да се изяде толкова, колкото може да се изяде за пет.

От масата трябва да се става, следвайки правилото на известния руски патофизиолог акад. А.А.Богомилов: от масата ставате с леко чувство на глад. В това правило е залегнала голяма народна мъдрост. Чувството за ситост може да бъде истинско и лъжливо. За да настъпи истинско чувство за ситост, трябва да мине известно време, храната трябва да започне да се всмуква в кръвта. Затова дори и да сме приключили с обеда с мисълта, че бихме могли да изядем още нещо, след половин час това чувство ще премине, а ние ще запазим висока работоспособност и своето здраве. И още едно правило: за един прием по възможност да се съблюдава колкото е възможно по- малко разнообразие в храната. Старайте се да ядете веднъж само едно, ако е каша, да бъде само каша, сладолед - само сладолед, месо - само месо и т.н. Ние сме свикнали да приемаме на обед три, четири, пет ястия, в които има няколко десетки различни компонента и този навик несъмнено е пагубен. Но ако вече сте сбъркали и сте преяли, то помогнете на организма на другия ден да се прочисти. За това е нужна еднолитрова или един и половина- литрова клизма - забележително средство, което по-рано се прилагаше често и за което сега ние често забравяме. 

Би било добре и да се научим да промиваме стомаха, като се напием с топла вода до гърлото и си помогнем с два пръста. От целия арсенал на съвременни средства тези две процедури аз считам за най-главните. Сега за злоупотребата с отделни продукти. Статистиката показва, че повечето хора изяждат средно до 25 грама сол на ден. Това е пет пъти повече, отколкото е нужно на човека за поддържане на равновесие в организма. Ние забравяме, че за организма е много вредна злоупотребата със сол, особено след 40-годишна възраст. Съвсем неоправдана е и честата употреба на минерална вода. Минералната вода съдържа много високи концентрати на соли и елементи с активно биологично действие. Тази вода трябва да се употребява само по строги медицински показания, а ние редовно я пием, пре- насищайки своя организъм с активни съединения, грубо намесвайки се в обмяната на веществата. Много лекари свързват зачестяването на случаите на бъбречно-каменна и жлъчно-каменна болест именно с неумерената употреба на минерална вода. 

А ето какъв продукт ние почти сме забравили - меда. 

Най-ценният дар на природата! Ненапразно още Авицена е казал: „Ако искаш да запазиш младостта си, непременно яж мед“. Накратко казано, средната продължителност на живота сред пчеларите е 80 години. От полза за възрастния човек е да яде до сто грама мед дневно. Най-добре е да го приема 1 час преди или 3 часа след ядене, разреден с вода. Неголеми количества, две-три чаени лъжички, може да се ядат заедно с въглехидратна храна.

Няколко думи за гладуването. Отново ще задам въпрос: „Защо, когато сме болни от грип, кога- то имаме висока температура, не ни се яде?“. Това е защитна реакция на организма. А ние какво правим? - Стараем се, колкото може по-добре и по- вкусно да нахраним болния. И с това му нанасяме вреда. При висока температура храната се преработва няколко пъти по-продължително, подлагайки се при това на гниене. Най-добрата храна в този случай е водата. Защо гладът лекува? Защото при гладуването организмът преминава на автономната система на регулация и започва да се бори с това, което за него е предмет от първа необходимост, преди всичко с микробите, с възпаленията, с туморите. Аз считам вече за доказан факт, че гладуването способства за изчезването на рака, но разбира се, продължителното гладуване. То категорично не бива да се прилага без лекарско наблюдение. Краткотрайното гладуване е прекрасно, универсално профилактично средство. Самостоятелно можете да гладувате две денонощия. Най- добрият вариант е един път в седмицата за 36 часа. Като се започне от вечерта и се свърши след един ден - на сутринта. Може да се пие вода, но само ако ви се пие. Яденето след гладуването започва внимателно. Най-добре е чаша сок или айран и целия следващ ден се постарайте да не ядете месо. 

Въобще месо повече от един път в седмицата не трябва да се яде. Дълго ли трябва да се дъвче? Йогите казват: ,Дотогава, докато храната не е загубила първоначалния си вкус“. В това има голяма доза истина. Например казват, че много болести се предизвикват от сухоежбина. Това не е вярно, не е от яденето на суха храна, а от това, че ние гълтаме несдъвканата храна. Във всеки случай аз съм сигурен, че е по- добре да не се яде, отколкото да се яде набързо. Вие ще попитате: 

Защо е нужно да се движим? Ще отговоря: за да живеем, без да боледуваме. Статистиката показва, че жените живеят по- дълго от мъжете и боледуват по-малко. Причини за това има много, но главната е, че жените водят по- подвижен начин на живот. Освен работата наравно е мъжете, те имат още грижи за дома, за децата и мъжете. Няма в нашето тяло такъв орган, на който да не се отразява положително работата на нашите мускули. Пред всичко това е валидно за сърцето и стомашно-чревния тракт. Достатъчно е да кажем, че при хора, които малко се движат, смъртността от болести на сърцето и съдовете е три пъти по- голяма, отколкото при хора, занимаващи се е физкултура. Бързият ход и бягането са прекрасна тренировка за всяко тяло. Но всеки гимнастически комплекс трябва да започне с обучение в правилно дишане. Най-правилно е дишането през носа. Често се случва да видим как хора, бягащи в тръст, с бледи лица, гълтат въздух е отворена уста. Това е абсолютно недопустимо. По-добре е да се бяга два пъти по-бавно, но да не се диша през устата. Накратко, хората, които говорят много, по- често боледуват от простудни заболявания. Това е така, защото когато човек говори, той обикновено диша с устата - оттам са и заболяванията. За да се избегнат те, трябва да свикваме по време на разговора да дишаме носово - първо вдишвайте въздух, а след това говорете.

Две думи за съня. Трябва да се ляга и да се става в строго определено време, макар и да е неудобно да напомняме, защото това го знаят всички. Но пренебрегвайки тези правила, ние се обричаме на безсъние. Много хора, не можейки бързо да заспят, прибягват до сънотворни или успокояващи средства. Искам да предупредя: не правете това! Защото по този начин вие грубо се намесвате в дейността на най-съвършената сфера на човешкия организъм - нервната. Най-доброто средство за нормализиране на съня - това е правилното разпределение на деня, физкултурата, водните процедури. Някои считат, че е вредно да се спи през деня. Няма нищо вредно в това, но само трябва да се помни старата народна мъдрост: не трябва да се спи до залез слънце. Вечерният сън - от 17 до 20 ч., не само не носи почивка, а обратно - след него човек се чувства разбит, губи работоспособност. Най- доброто време за дневен сън е времето от два до четири часа. В дейността на организма в този период настъпва определен спад и може да настъпи сънно състояние.“3

Независимо от далечната 1979 г, когато е публикуван този материал, разсъжденията на проф. Ф.Н.Ромашов са актуални и днес. Ако се съобразяваме с тях и с други полезни препоръки, можем да бъдем по-здрави и подъл голетни. бел. авт.

В-к „Отечествен фронт", 14.IX.1979 г.

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Миома на матката

Владимир Бошнаков МОЯТ ОПИТ В НАРОДНАТА И В ПРИРОДНАТА МЕДИЦИНА книга PDF

Напикаване при възрастни